Указ № 2242 от 14.07.1987 г. за свободни зони (Загл. изм. – ДВ, бр. 15 от 1998 г.)
Издаден от Председателя на Държавния съвет на Народна република България, обн., ДВ, бр. 55 от 17.07.1987 г., изм., бр. 4 от 13.01.1989 г., бр. 84 от 1.10.1993 г., изм. и доп., бр. 26 от 26.03.1996 г., изм., бр. 15 от 6.02.1998 г., в сила от 1.01.1999 г. – изм., бр. 89 от 3.08.1998 г., изм. и доп., бр. 153 от 23.12.1998 г., в сила от 1.01.1999 г., изм., бр. 53 от 22.06.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., доп., бр. 113 от 28.12.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм., бр. 18 от 28.02.2020 г., в сила от 28.02.2020 г.
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Този указ урежда реда за създаване на свободни зони на територията на Народна република България и условията за извършване в тях на производствена, търговска и други стопански дейности.
Чл. 2. (1) Свободните зони се създават за насърчаване на стопанската инициатива при производство на стоки, извършване на услуги, търговски и други дейности, необходими за разнообразяване и увеличаване на износа.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2004 г.) Дейностите по ал. 1 могат да се осъществяват от лица, които са регистрирани като търговци по Търговския закон или по националното им законодателство.
Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 4 от 1989 г.) Свободната зона е обособена част от територията на Народна република България, в която извършваната стопанска дейност се освобождава от облагане с мита.
(2) Зоната се огражда и обозначава по установения ред.
(3) Ако зоната се състои от няколко отделни части, всяка част трябва да бъде отделно оградена и обозначена.
Чл. 4. (1) Зони могат да се създават в морски или речни пристанища, международни летища, транспортно-спедиционни центрове, по основни транспортни магистрали, както и в отделни промишлени и други стопански райони.
(2) В областта на туристическите услуги зони могат да бъдат създавани и в други части на територията на Народна република България.
Чл. 5. Всички плащания, свързани с дейностите, осъществявани на територията на зоните, се извършват в свободно конвертируема валута.
Чл. 6. Имуществото на чуждестранните юридически и физически лица в зоните не подлежи на изземване или конфискация по административен ред.
Чл. 7. Законите на Народна република България и издаваните въз основа на тях разпоредби са задължителни за временно пребиваващите или работещите в зоната чужди граждани освен в случаите, когато със закон, указ или акт на Министерския съвет е предвидено друго.
Глава втора
СЪЗДАВАНЕ НА СВОБОДНИ ЗОНИ
Чл. 8. (1) Свободните зони се създават от Министерския съвет по инициатива на държавни органи или заинтересувани самоуправляващи се стопански организации.
(2) С акта на Министерския съвет се определят местоположението и границите на зоната, утвърждава се нейният статут и се образува предприятието, което ще организира изграждането и ще извършва стопанисването й.
(3) С акта за създаване на зоната се определя и нейното административно управление, чрез което се осъществяват административно обслужване и контрол, включително пропускателен, данъчен и митнически, по отношение на извършваните дейности с оглед спазване на режима на свободните зони и общия правен режим на Народна република България.
Чл. 9. (1) Стопанското предприятие, което организира изграждането и стопанисва зоната, е юридическо лице на пълно самофинансиране, включително и валутно.
(2) Предприятието по ал. 1 организира изграждането на основната инфраструктура на зоната – транспортна, енергийна, съобщителна и други, както и на стопански и със социално-битово и културно предназначение обекти, самостоятелно или чрез български стопански организации и банки на договорна основа.
Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2004 г.) Терените, сградите и другите обекти се ползват чрез отдаване под наем или друга форма за временно ползване по договор между предприятието, стопанисващо зоната, и лицата по чл. 2, ал. 2.
(2) Наемите, таксите и цените на предоставените услуги се определят в конвертируема валута и се събират от предприятието, стопанисващо зоната.
Чл. 11. Необходимите за дейностите в зоните работници – български граждани, се предоставят от предприятието, стопанисващо зоната.
Чл. 12. Създаваните на територията на зоните предприятия, сдружения и банки се регистрират в администрацията на зоната.
Глава трета
ПРАВИЛА ЗА СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ В СВОБОДНИТЕ ЗОНИ
Чл. 13. (1) В свободните зони се насърчава производствената, търговската и друга стопанска дейност за износ.
(2) Внасяните и изнасяните стоки и предоставените услуги от и за чужбина, предмет на производствена, търговска и друга стопанска дейност в зоните, се освобождават от мито. Това се отнася и за обмена на стоки и услуги между свободните зони на територията на страната.
(3) (Нова – ДВ, бр. 26 от 1996 г.) Освобождаването на мита по ал. 2, както и освобождаването от данъци, такси и акцизи, предвидени в други закони, не се отнася за алкохолни напитки и тютюневи изделия, предмет на стопанска дейност в зоните. Постъпването на тези стоки от страната за зоните не е износ, а постъпването им от чужбина за зоните е внос, както и за останалата част от територията на страната.
(4) (Отм. – ДВ, бр. 4 от 1989 г., предишна ал. 3, бр. 26 от 1996 г.) По време на престоя в зоните стоките по ал. 2 подлежат на митнически надзор.
Чл. 14. (1) Вносът на стоки и услуги от зоната в страната се извършва на договорна основа в конвертируема валута и в съответствие с митническото законодателство на Народна република България.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 84 от 1993 г.).
Чл. 15. Износът и вносът от зоната задължително се обявяват пред митницата.
Чл. 16. В свободните зони не се допуска извършването на дейности:
- забранени от законодателството на Народна република България или противоречащи на международното право и обичаи;
- несъвместими със санитарните изисквания или изискванията за опазване на природната среда в Народна република България, както и с международните конвенции, в които участвува Народна република България, и приетите от страната препоръки на международните организации в хуманитарните и екологичните области.
Глава четвърта
ВИДОВЕ СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ
Чл. 17. В свободните зони могат да се извършват производствени, търговски и други свързани с тях стопански дейности и по-специално:
- организиране на производство на стоки и услуги на съвременно техническо и технологично равнище, предназначени за износ;
- товарене, разтоварване и транспортна обработка на необмитени стоки, които се внасят с предназначение за износ;
- складиране и съхраняване на внесени необмитени стоки, предназначени за износ;
- обработка на необмитени стоки за износ (сортиране, маркиране, пакетиране, разфасоване и др.);
- търговска дейност, представителство и посредничество;
- зареждане на кораби и други транспортни средства, извършващи международни превози;
- банкови, кредитни и други финансови операции, застраховки и презастраховки на имущества.
Чл. 18. Временен безмитен внос на стоки от зоната в страната се разрешава при ремонт, преработка и други специализирани услуги, както и за организиране на изложби и рекламни мероприятия.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Трудовите отношения и общественото осигуряване на работниците – български граждани, в зоните се уреждат от българското законодателство.
§ 2. Разрешенията за пребиваване и за работа на чуждестранни граждани в зоните се издават от компетентните органи с предимство, в съкратени срокове и при условията на Закона за пребиваване на чужденците в Народна република България.
§ 3. (Нов – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) При противоречие между разпоредбите на този указ и Закона за митниците (обн., ДВ, бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 89 от 1998 г.) се прилагат разпоредбите на Закона за митниците.
§ 3а. (Нов – ДВ, бр. 113 от 2004 г.) Независимо от срока на съответните договори, дейността по чл. 17, т. 6 по зареждане с течни горива и смазочни материали на шосейни превозни средства се извършва само чрез обекти, съществуващи към 1 януари 2004 г., и се прекратява, когато това произтича от ангажимент от страна на Република България за съответствие с изискванията на Европейския съюз.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 4. (Предишен § 3 – ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Министерският съвет приема правилник за прилагането на този указ.
§ 5. (Предишен § 4 – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 18 от 2020 г., в сила от 28.02.2020 г.) Общото ръководство, координацията и контролът на дейностите в свободните зони се осъществяват от министъра на икономиката.
§ 6. (Предишен § 5 – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 18 от 2020 г., в сила от 28.02.2020 г.) Министърът на икономиката и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определят реда за текущата дейност в зоните.
Изпълнението на указа се възлага на министъра на икономиката.
Издаден в София на 14 юли 1987 г. и подпечатан с държавния печат.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
към Закона за изменение и допълнение на
Указ № 56 за стопанската дейност
(ДВ, бр. 84 от 1993 г.)
§ 16. (1) Отменя чл. 14, ал. 2 от Указ № 2242 за свободни безмитни зони (обн., ДВ, бр. 55 от 1987 г.; изм., бр. 4 от 1989 г.).
(2) Лицата, ползващи облекченията по чл. 90, ал. 4, чл. 108, ал. 2, до изменението им с този закон, по отменените чл. 111 и чл. 112 от Указ № 56 за стопанската дейност и по чл. 14, ал. 2 от Указ № 2242 за свободни безмитни зони, продължават да ги ползват до изтичане на срока, за който са предоставени.
ПРЕХОДНА РАЗПОРЕДБА
към Закона за изменение и допълнение на
Указ № 2242 за свободни безмитни зони
(ДВ, бр. 26 от 1996 г.)
§ 2. Алкохолните напитки и тютюневите изделия, намиращи се в свободните зони при влизането на закона в сила, се оформят митнически в тримесечен срок от влизането на закона в сила.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за митниците
(ДВ, бр. 15 от 1998 г., изм., бр. 89 от 1998 г.)
§ 8. В Указ № 2242 за свободни безмитни зони (обн., ДВ, бр. 55 от 1987 г.; изм., бр. 4 от 1989 г., бр. 84 от 1993 г. и бр. 26 от 1996 г.) навсякъде думите „свободни безмитни зони“ се заменят със „свободни зони“.
§ 14. (Изм. – ДВ, бр. 89 от 1998 г.) Този закон влиза в сила от 1 януари 1999 г. и отменя: